Защо е важна личната практика в йога?

лична йога практика

Веднъж стъпил на пътеката ЙОГА трудно можеш да спреш да вървиш по нея. Постепенно, неусетно, минута след минута, асана след асана, дъх след дъх, йога става твоя път. Или поне значима част от ежедневието ти. Повечето от нас започват да практикуват като на шега. Малко тичам, малко фитнес, малко танци, защо не и малко йога?

 

 

Отиваме в студио и без да се усетим тялото ни почва да ни подсказва, че днес е ден за йога 🙂 . Това добре. Ама нашия си инструктор, дето много му харесваме практиката е заминал за Ришикеш, например, и няма да го има две седмици… Ще ходим да тичаме. Чудно! Ама тялото почва да мрънка –йога ти казах!

 

 

И ето в този момент аз се сблъсках с потребността от лична практика. Все бях чувала, ама докато не пробва човек не знае какво е. В началото е малко плашещо. Дали ще мога да си застана на главата без някой да ме пази или ще се изтърся като чувал с картофи на земята? Дали ще мога да вляза в тия воини и планини, и кучета правилно или ще трябва после да ходя на рехабилитация?

 

 

И знаете ли какво? Жива и здрава съм! Даже още повече! Личната практика е нещо много по- различно от практикуването в група и с инструктор. Разликата е в това, че оставаш сам, истински сам, със себе си. Внимателно, с леко недоверие към тялото си почваш да изучаваш възможностите му и откриваш колко съвършено е то! Изследваш силата му, гъвкавостта му, усещаш всяка частица в него и това е вълшебно!

 

 

И някъде тук за мен се промъкна дъха. Ами сега!? Какво да го правя това чудо?! Дишам, издишам, движа се, стоя… и не мисля?! Целият хаос на света, проблемите, чакащи вниманието ми, домашните на децата, графика ми,  са някъде отвън. На ръба на мата ми, но не в мен, не в главата ми. Те си чакат там, на ръба на мата, за след Шавасаната. И уважават моето време. Това е много приятна гледка – ежедневието ми стои и чака уважително да си приключа Мъртвеца, да си благодаря за практиката и чак тогава почва да ме дърпа за подгъва на полата. 🙂

 

 

Личната практика е пътешествие, опознаване, смиряване, обичане на самия себе си. Не идва като гръм от ясно небе. Леко и деликатно се адаптира към теб самия и те променя за добро. И най- сладкото е, че когато след две седмици се върнеш в студиото си по- уверен, по- можещ, по- искащ да откриеш следващото си предизвикателство, което ще занесеш на мата вкъщи и ще се усамотиш с него.

 

 

И хоп! Тук идва ред на съпорта. Малко се говори за това. Но е добре да се вметнат няколко думи. Виждали сме блокчета, колани, болстери, възглавнички, одеала и какво ли не още из йога студиата. Тук там има шведски стени, едни много любопитно заковани на стената въжета, столове…. И няма как да не сме се питали що е това – декор или има някаква почва и у нас? Има и още как! В различните стилове йога се ползват различни съпорти. В едни повече, в едни по- малко.

 

 

В своята лична практика открих пропсовете като подкрепа, като грижа към това съвършено нещо, което обитава душата ми. Тялото само показва от какво има нужда. Остава само да се вслушваме в него и да му помагаме. Ако те понаболява коляното във Вирасана сложи му едно коланче, например. Коланът няма да е нужен след някой и друг месец и ще го махнем, но ще имаме едно здраво и щастливо коляно, което ще ползваме още дълго :).

 

 

Личната практика е автентичност. Личната практика е внимание и грижа. Личната практика е обич и уважение. Лично за нас самите.

 

Бел. р.:  Доника практикува на йога постелка Gaiam Premium Metalic Sunset

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *